Второто пришествие

Според Библията, Второто пришествие идва "като крадец в ноща" (неразпознат от света), чрез раждането на безгрешно дете в Източна страна (Откр. 12:5). Принципът е откровение, което разкрива много точно - кога, къде и как идва Второто пришествие.

Символично, Второто пришествие идва на "Облаци" ("Облаци от свидетели"), което символизира подготвените с чисти сърца, които първи ще го разпознаят и последват. Това се потвържава от казаното в Откр. 19, че управниците на този свят ще се надигнат и воюват срещу него, а 'Червения змей' (Комунизма), ще се опита да го убие. Според Библията, раждането е веднага след Червената революция, 1917 г. и след края на Първата Световна Война 1918 г. 

Според думите на самия Исус, "дали ще намери вяра" и притчата за "Сватбата" разбираме, че е възможно Християнството да преследва господа на Второто пришествие - идващ с "Ново име" (Откр.19:12,13), подобно на Фарисеите преследвали Исус. В такъв случай, дори най-вярващите християни ще бъдат порицани с думите, "махнете се от мене вие злодейци". Затова е казано, "бдете и се молете за да предстоите пред него". Затова прочетете откровението на Принципа с много моливта.


ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ


Исус ясно предсказва своето завръщане (Мат. 16:27). Но Той добавя, че никой не знае за този ден и час, нито ангелите, нито дори Той самият (Мат. 24:36). Затова е общоприето мисленето, че не трябва да се спекулира относно датата, мястото и начина по който ще стане Второто пришествие.

Въпреки това, от думите на Исус, “А за този ден и час никой не знае... а само Отец (Мат. 24:36), и от стихът, “Наистина господ Йехова няма да направи нищо без да открие своите намерения на слугите си, пророците” (Амос 3:7 ), можем да разберем, че Бог, който знае денят и часът,  обезателно ще разкрие всички тайни за Второто пришествие на Своите пророци, преди да го осъществи.

Въпреки заявлението на Исус, че Господ ще дойде като “крадец” (Откровение 3:3), писано е също така, че за тези, които са в светлината, идването на Господа няма да бъде скрито (І Ефесяни 5:4-6). Ако погледнем събитията, съпровождащи първото идване на Исус, осъзнаваме, че той идва като крадец за свещениците и книжниците, намиращи се в тъмнина, но за семейството на Йоан Кръстител, което е в светлината, Бог ясно разкри предстоящото раждане на Христос. Когато Исус се ражда, Бог открива тази тайна на тримата мъдреци, на Симеон, Анна и пастирите. Исус казва: 

“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство, житейски грижи и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, що предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.” (Лука 21:34-36)

От думите на Исус става ясно, че мястото, времето и начинът на Неговото завръщане ще бъдат открити само на дълбоко вярващите хора, които бодърствуват, за да могат да се подготвят за деня на Второто пришествие.

Историята на Провидението за възстановяване дава не малко примери за това как Бог неизменно е предупреждавал пророците за Своите намерения, изпращайки им откровения. За това свидетелстват такива събития като: съда чрез потоп по времето на Ной, разрушението на Содом и Гомор, раждането на Исус. Очевиден се явява и фактът, че и при Второто пришествие на Господ, Бог ще предаде Своето Слово чрез вярващите, намиращи се в светлината на истината, тези – които имат уши, за да чуят и очи, за да видят, или ще им изпрати откровения за това, което ще се случи, както се казва в Библията: 
“И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, и юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища.” (Деяния 2:17” ).


РАЗДЕЛ 1.

Кога Христос ще дойде отново.

Времето на Второто пришествие на Господ ние наричаме “последни дни”. Както е казано в гл. “Есхатология”, сега ние живеем в последните дни, а това означава, че е настъпило времето за връщането на Христа. От историята на Провидението за възстановяване се вижда, че Исус идва 2000 г. след началото на провиденциалната епоха на възстановяване – епохата на Стария завет. Съгласно Принципа на възстановяване чрез изплащане, Второто пришествие на Христа трябва да се очаква 2000 г. след началото на провиденциалната епоха на продължаване на възстановяването – епохата на Новия завет. Този период беше необходим за възстановяване чрез изплащане на предходния период на основа на субстанциалната идентичност на времето.

Както вече подробно беше казано, скоро след поражението на Германия и кайзера като прототип на Адам на страната на сатана в Първата световна война, Сталин – прототипът на Господа на Второто пришествие на страната на сатана, идва на власт и създава комунистическия свят. Това означава, че е дошло времето, когато Христос ще се върне на земята, за да възстанови чрез изплащане идеалния свят на базата на съ-владение, съ-управление и съ-етика. От това трябва да направим извода, че периодът на Второто пришествие е започнал скоро след Първата световна война.


РАЗДЕЛ 2.

По какъв начин ще се върне Христос?

2.1. Гледната точка на Библията

Чрез притчи и символи Бог винаги е откривал на човечеството същността на Своята воля, така че живеещите в тази или онази епоха хора да разберат в зависимост от своето интелектуално и духовно ниво, какви изисквания е проявявало Провидението към съответното време. (Йоан 16:25). Фактът, че Бог е използвал притчи и символи, които са намерили отражение в Библията, неизбежно е водил до възникване на противоречиви тълкувания. В това се състои основната причина за разделението на Църквата. Следователно, за правилното разбиране на Библията е необходимо да се намери правилния ъгъл за разбирането й.

Нека вземем за пример Йоан Кръстител. Тъй като 2000 г. сме чели Библията убедени в това, че Йоан Кръстител е изпълнил мисията си, се създава впечатлението, че Библията потвърждава тази гледна точка. Но ако я проанализираме под друг ъгъл, то с цялата си яснота ще се разкрие разбирането, че в действителност Йоан Кръстител не е съумял да изпълни отговорността си. (Месия 2.3). И още. До сега много от нас са чели Библията имайки вече създадена представа за това, че Господ ще се яви на облаци, съпровождан от знамения и чудеса. Това мнение се онова на думите на Исус: “...Тогава ще се яви на Небето знамението на човешкия син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят човешкия син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава” (Мат. 24:30).

Ако се придържаме към буквалното значение на Библейските думи можем да си помислим, че Библията действително ни подтиква към такова заключение. Обаче, научният манталитет на съвременния човек абсолютно не възприема мисълта за това, че Господ ще дойде на облаци. За да се разбере истинското значение на подобен род стихове, е необходимо по-дълбоко изучаване на Библията, нейното проанализиране от друга гледна точка.

Този нов поглед върху Библията е подсказан чрез изследването на стиховете за Йоан Кръстител, които дадохме като пример по-горе. Пророк Малахия е предсказал, че преди идването на Месията ще се яви Илия (Малахия 4:5). За това много евреи са вярвали, че възнеслият се на небето в огнена колесница Илия ще се завърне по същия начин и с нетърпение са чакали деня, когато това ще се случи. В противоречие с това обаче, Исус с увереност заявява, че Илия е Йоан Кръстител, синът на Захария. (Лука 1:13 Мат. 11:14). Ако вярваме на свидетелството на Исус, то завръщането на Илия изобщо не е трябвало да става по такъв чудотворен начин чрез неговото слизане от небето, както е очаквал еврейският народ; в действителност то се е осъществило чрез раждането на Йоан Кръстител. Много християни до ден днешен вярват, че Исус ще се завърне на облаци. Обаче завръщането на Илия в образа на Йоан Кръстител ни подсказва възможността за завръщането на Христа чрез раждането Му на земята, както това е било при първото Му пришествие. Нека отново проанализираме Библейските стихове за Второто пришествие от този нов ъгъл.

По време на първото пришествие на Христа много просветени хора в Израел са мислели, че Месията ще се роди в града Витлеем в Давидовия род (Мат. 2:5-6). Несъмнено обаче е и това, че много евреи, четейки пророчеството на Данаил, са вярвали в идването на Месията на облаци: “Гледах в нощните видения и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по Дни; и доведоха го пред Него” (Данаил 7:13). Дори след разпъването на Исус сред евреите са се намерили много, които не са вярвали, че Той е Месията въз основа на това, че е бил роден “в плът” и са преследвали християните.

Много християни утвърждават, че пророчеството на Данаил се отнася до Второто пришествие на Господа. Както се вижда от думите в Библията обаче, в епохата на Стария завет целта на Бог за осъществяване провидението за възстановяване е пришествието на Исус: “Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана” (Мат. 11:13) и също: “Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.” (Римляни 10:4). Следователно, никой дори не е могъл да си представи второ пришествие на Месията до момента, в който самият Исус не започва да говори за Своето завръщане. Затова е съвършено очевидно, че никой от евреите по времето на Исус не е могъл да си мисли, че пророчеството на Данаил се отнася за Второто пришествие на Месията. Те са смятали, че в него се съдържа предсказание за това, което ще се случи при първото и единствено идване на Господа.

Въпреки основаващите се на Библията очаквания на много дълбоко вярващи евреи, Исус не се е спуснал от облаците, а се ражда в плът. И така, ние трябва да преразгледаме Библията, допускайки възможността за това, че Второто пришествие на Христа няма да стане по чудотворен начин, а така, както и първото.

2.2. Завръщането на Христа ще се осъществи чрез раждане на земята.

Исус ни остави много пророчества, касаещи пътя на Господа на Второто пришествие след Неговото завръщане: 
“...Така ще бъде и човешкият син в своя ден. Но първом той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.” (Лука 17:24-25).

Но ако наистина Господ на Второто пришествие се яви на облаци в Божията слава под тръбните звуци на ангелите, както е казано в Библията (Мат. 24:30-31), нима Той няма да бъде приет с готовност и почести от човечеството, колкото и грешно да е то? Дошлият по такъв начин Господ не може да бъде отхвърлен и гонен.

Защо тогава Исус е предсказал, че Господ го очаква толкова нещастна участ след завръщането Му? Осланящият се на предсказанията на Малахия еврейски народ по онова време с благоволение е очаквал завръщането на Илия от небесата – предвестника на идващия Месия. Вместо това Исус, човек с беден произход, идва като крадец и се обявява за Месия по времето, когато еврейският народ още не е бил чувал никакви новини за явяването на Илия. Затова хората са се отнесли с презрение към Исус и са започнали да Го преследват. (Месия 2.2). Размишлявайки върху така стеклите се обстоятелства, Исус предсказва, че по време на Второто пришествие погледите на християните, очакващи Месията, ще бъдат отново приковани към небето. Следователно, те по-скоро ще започнат да преследват Христа, роден в плът и появил се внезапно, като крадец. Те ще го заклеймят като еретик, както е станало с Исус. Ето защо Исус предсказва, че Господ ще пострада и ще бъде отхвърлен от своето поколение. Това пророчество може да се изпълни само в случай, че Христос се завърне в плът, а не на облаци.

Исус казва: 
“Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8). 
С приближаването на последните дни, все повече християни се стремят да развият силна вяра в себе си. Възможно ли е да предположим, че те ще я загубят при Второто пришествие на Господа в случай, че Той в буквален смисъл се спусне от небесните облаци, съпровождан от тръбния глас на ангелите и Божията слава? И така, това пророчество също не може да се осъществи, ако Христос се върне по свръхестествен начин.

По времето на Исус, много евреи са смятали, че Месията ще бъде роден във Витлеем и ще застане пред тях като цар. Но те са предполагали, че това ще се случи само след като от небето се спусне Илия. (Мат. 2:6) Между другото, макар и никакъв Илия да не се е появил, млад човек от Назарет, роден в семейството на дърводелец, неочаквано обявява себе си за Месия. Разбираемо е, че на Исус Му е било трудно да намери сред евреите поне един човек с толкова отдадена вяра, който да Го последва, пренебрегвайки дори смъртта. Исус се оплаквал от така стеклите се обстоятелства, страдайки за това, че нещо подобно може да се повтори когато Той се завърне. Той е предвиждал, че по време на Второто пришествие погледът на вярващите отново ще бъде обърнат към небето в очакване, че Христос ще се завърне на облаците на Славата. Следователно, когато Исус действително се завърне на земята в облика на човек от скромен произход, той може би няма да намери вяра, както се е случило при първото Му идване. Това пророчество от евангелието на Лука може да се осъществи само при условие, че идващият Христос се роди на земята.

Някои учени тълкуват този стих другояче. Те се придържат към мнението, че съдбата на вярващите в Последните дни ще бъде да имат тежки изпитания, което ще доведе до загубване на вярата им. По пътя на възстановяване обаче, дори най-страшните мъчения не могат да сломят истински вярващите хора. Още по-малко вероятно е, че това ще стане в Последните дни, когато християните както никога до тогава ще се стремят да преодолеят последните изпитания на вярата си. Природата на вярата се състои в това, че колкото повече изпитания и страдания имаме, толкова по-упорито търсим Бога и спасението.

Веднъж Исус казва:
“В оня ден мнозина ще ми рекат: Господи, господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове гонехме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; идете си от мене вие, които вършите беззакония”. (Мат. 7:22-23).
Ако вярата на християните е толкова силна, че те са способни да вършат чудеса в името на Исус, то колко по-силно ще се разгори нейния пламък, ако Христос се яви на облаците на великата Слава? С колко по-голямо рвение те ще започнат да Му служат? Защо тогава думите на Исус ни навеждат на мисълта, че Той се кани да отблъсне толкова предани християни, когато се завърне? И ако Той действително постъпи по такъв начин, тогава нито един вярващ няма да се спаси в Последните дни. Това пророчество също не може да се осъществи, ако Исус се завърне на облаци.

По всичко личи, че по времето на Исус е имало не малко хора, чиято велика вяра им е позволявала да правят чудеса в името на Бог. Но тъй като те са вярвали, че преди идването на Месията от небето ще се спусне Илия, им е било трудно да разпознаят, че сред тях вече живее Илия в облика на Йоан Кръстител, а още повече, че самият Йоан е отричал това. (Йоан 1:21). Така те не приемат Исус като Месия и го изгонват от своето общество и Той е принуден да ги напусне в болка и скръб. Може с почти пълна увереност да се каже, че по същия начин по времето на Второто пришествие на Христа, онези християни, които очакват Неговото чудотворно и славно явяване на облаците, ще започнат да Го преследват, ако Той дойде в плът. Тогава независимо от дълбочината и силата на тяхната вяра и преданост, Господ няма да има друг избор, освен да ги напусне, защото в очите на Бога те грешат против Него.

Цял списък от пророчества от 17-та глава от Евангелието на Лука, отнасящи се за Последните дни, няма да се сбъднат, ако Христос се завърне на облаци. Те могат да бъдат обяснени само ако се предположи, че завръщането на Христа ще стане чрез раждането Му на земята. Нека изследваме всяко едно от тези пророчества по-подробно.

1) “...Божието царство не иде така, щото да се забелязва” (Лука 17:20) 

Ако Господ се яви на облаци, то настъпването на Божието царство ще бъде забелязано от всички. То вече е дошло на земята при Първото пришествие с раждането на Исус. Еврейският народ обаче не е могъл да го види, защото очаквайки завръщането на Илия от небесата, той не е повярвал в Исус. По същия начин по време на Второто пришествие Божието царство ще дойде на земята с раждането на Христа, обаче християните, предполагащи, че Той ще дойде на облаци, няма да повярват в Господа и за това няма да видят Неговото царство.

2) “Божието царство е във Вас” (Лука 17:21).

По времето на Исус всички, които са вярвали в Него и са го следвали, вече са живели в Божието царство в сърцата си. Тъй като Господът на Второто пришествие ще бъде роден на земята, Небесното царство и този път ще настъпи първо в сърцата на тези, които вярват в Него и Го следват. Според нарастването на броя на тези хора, от тях ще се образуват народи и държави, като Небесното царство постепенно ще става външна, видима и обозрима реалност. Значи, Исус е искал да каже, че Небесното царство няма да се реализира с щракване на пръсти, както би станало, ако Той би се върнал на облаци.

3) “...Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия син, но няма да видите.” (Лука 17:22)

Ако Христос се спусне от облаците под тръбния звук на архангела, тогава всеки ще може да Го види. Кой тогава би пожелал да види един ден от дните на Човешкия син и няма да го види? Въпреки това Исус е предсказвал такъв обрат на събитията. По време на Първото пришествие на Исус, денят на Човешкия Син също е настъпил на земята след Неговото раждане, обаче неповярвалите в Христа евреи не са могли да го видят. По време на Второто пришествие денят на Човешкия Син също ще настъпи с раждането Му на земята, но много християни, убедени в чудотворното пришествие на Господа на облаци, няма да повярват в Него. Макар денят на Човешкия Син да е дошъл, те няма да са в състояние да го видят.

4) “И като ви рекат, ето, там е! Или ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им!” (Лука 17:23)

В последните дни, достигналите до определено духовно ниво християни, могат да получат откровение: “Ти си Господа!” Не знаейки Принципа и не разбирайки на базата на какво им се дава подобно откровение, те най-вероятно ще обявят себе си за Господа на Второто пришествие и ще станат антихристи още до появата на Христа. (Възкресение 2.2.6). Следователно, Исус е предупреждавал вярващите, такива думи да не ги поставят в ситуация на обърканост и да ги отклонят от пътя на истината.

5) “Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.” (Лука 17:24). 

Когато Исус се ражда, вестта за появата на бял свят на еврейския цар, достига дори до цар Ирод и разтърсва цял Ерусалим (Мат. 2:2-3). А по време на Второто пришествие, нивото на развитие на средствата за комуникации и транспорт ще позволят мълниеносно да се разпространи вестта за появата на Христа по цялата земя от изток до запад.

6) “И както е било в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син” (Лука 17:26). 

Знаейки за надигащия се съд с потопа, Ной призовавал хората да дойдат в ковчега му, но те не са се вслушали в неговите увещания и загиват. В последните дни Христос ще се върне в плът и ще призовава хората в своя ковчег на истината. Обаче християните, упорито гледащи в небето и очаквайки Неговото възвръщане на облаци, няма да се вслушат в думите на истината, провъзгласена на земята. Вместо това те ще отхвърлят Господа като еретик. Безгрижни както и по времето на Ной, те няма да могат да послужат на Божията воля в провидението.

7) “Който иска да спечели живота си, ще го загуби, а който го загуби, ще го опази.” (Лука 17:33).

Длъжен ли е някой да рискува живота си, следвайки Господа, ако той дойде на облаци под тръбния глас на архангела? Доколкото Исус ще се върне чрез собственото си физическо раждане, Той ще изглежда еретик в очите на тези християни, които твърдо са убедени в Неговото пришествие на облаци. Затова последователите на Христос са длъжни да бъдат готови да приемат даже смъртта. Този стих означава, че ако хората повярват на Христос и Го последват, рискувайки при това даже собствения си живот, те ще живеят. Ако напротив, те отстъпят под влиянието на светските обстоятелства, опълчвайки се против него и отричайки се от него, това означава, че ги очаква смърт.

8) “...където е трупът, там ще се съберат и орлите” (Лука 17737).

Така Исус отговаря на въпроса на учениците си за това къде ще се осъществи Второто пришествие. Ние помним, че хищните птици са се спуснали върху гълъба и гургулицата, които не са били разсечени на олтара от Авраам. (Битие 15:11). От това следва, че сатана винаги търси възможност да завладее това, което не е осветено. Изхождайки от това, ние можем да обясним значението на загадъчния отговор на Исус. Подобно та това – как орлите се събират около трупа, за да го изкълват, а злите духове се събират около тези, които са духовно мъртви, Господ – източникът на живота, ще дойде там, където има пълноценен духовен живот. Следователно, със своите думи Исус е предполагал, че Господ ще се появи сред дълбоко и искрено вярващите хора. По време на Второто пришествие на Христос те ще се съберат на едно място, водени от много духове (Възкресение). Това ще бъде царството на живота, където ще пребивава Господ. Исус се ражда в средата на избрани хора, почитащи Бог най-ревностно. Той се явява като Месия, особено за тези от тях, чиято вяра е била толкова силна, че са били готови да Го последват и да станат негови ученици.

Доколкото Христос на Второто пришествие ще бъде роден на земята, в Библията се казва:
“И роди тя мъжко дете, което ще пасе всички народи с железен жезъл; и въздигнато беше нейното дете към Бога и престола Му”. (Откровение 12:5). 
Железният жезъл тук означава Божието Слово, с което Господ ще съди грешния свят и което ще възстанови Небесното царство на земята. По-рано ние подробно обяснихме (Есхатология 3.2.2), че съдът с огън – това е съдът чрез Словото (Яков 3:6). Следователно, Словото на Исус, с което в последните дни ще бъде осъждан човека (Йоан 12:48) – това е същото Слово, при помощта на което нечестивите хора са подложени на съдния огън (2 Петрово 3:7) , както и диханието на Господ, с което Той сразява “беззаконниците” (2 Ефесяни 2:8). Словото на Исус се нарича също “дъхът на устата Му” и “жезълът от устата Му” (Исая 11:4). То е символизирано чрез железния жезъл:
“И Той ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове” (Откр. 2:27).
Стихът говори за дете от мъжки пол, родено от жена и приведено към Бог на Неговия престол. Кой от родените от жена е достоен да седне на Божия престол и да управлява над всички народи с Божието Слово? Това може да бъде само Христос на Второто пришествие, Който ще се роди на земята като Цар на царете и ще построи на нея Небесното Царство. В Евангелието от Матея се говори за четирите нечестиви жени в рода на Исус (Матея 172,5,6.) Това показва, че спасителят на човечеството, който идва за спасяването на всички потомци на грешния род, е длъжен да се роди като безгрешен човек, произхождащ от грешен род. Много християни мислят, че жената в този стих символизира църквата. Такова тълкувание е основано върху тълкуванието за очакване на Господа на облаци.

Някои християни вярват, че Второто пришествие на Христос ще стане чрез пришествието на Светия Дух (Деяния 8:15-17), когато Исус намира своята обител в сърцата на хората (Йоана 14:20). Обаче Исус е пребивавал в сърцата на истински вярващите от момента на своето възкресение и пришествието на Светия Дух в деня на Петдесятницата (Деяния 2:4). Ако това в същност е било Второто пришествие, тогава то вече е станало преди 2000 години.

Освен това, някои християнски църкви учат, че Исус ще се върне като дух. Обаче Исус се появява пред своите ученици на третия ден след своето възкресение от мъртвите. (Матея 28:9). От тогава Той свободно прихожда при много християни, достигнали високо духовно ниво и им дава своите наставления. Това говори за това, че по подобен начин Второто пришествие се е състояло за пръв път преди 2000 г. Ако разбираме духовното завръщане на Исус като Второ пришествие, то няма причини да не го очакваме като исторически ден на осъществяване на нашите най-съкровени надежди.

Независимо от това, че учениците на Исус често са се срещали с неговото духовно ”Аз” след възкресението Му, те продължават да очакват Второто пришествие. Натрапва се изводът, че те не са очаквали появяването на Исус като дух по време на Неговото Второ пришествие. Например когато явявайки се духовно на Йоан, Исус му казва: “Навярно ида скоро!”, Йоан отговаря “Амин, ела, Господи Исусе!” (Откровение 27:20). От тези думи е видно, че Исус и Йоан ясно са осъзнавали разликата между духовното появяване на Исус и Второто пришествие, което означава, че Христос няма да се върне като дух, а ще се роди на земята, както това е било при Неговото първо пришествие.

Съгласно Принципа на сътворяването, съществуват няколко причини за завръщането на Христос като земен човек. Бог създава както невидимия, така и видимия свят. След това Той създава хората, надарявайки ги както с духовен (невидим), така и с физически (видим) аспект, предполагайки, че осъществявайки Неговата Благословия, те ще управляват над двата свята. Обаче поради грехопадението на Адам хората изгубват правото си да бъдат господари на двата свята. В резултат на това Творението е лишено от своите истински собственици и “съвкупно стене и се мъчи и до днес, очаквайки откриването на Божиите синове”, способни да го управляват. (Римляни 8:19-22) Исус – съвършеният Адам, дошъл като съвършен господар на двата свята (1 Коринтяни 15:27), е бил длъжен да “привие” към себе си вярващите (Римляни 11:17) и да създаде с тях абсолютно единство, за да възстанови правото на хората да владеят над света на Творението.

Обаче, когато евреите въстават против Исус, Бог e принуден да допусне , че Той е пожертвал своето тяло на кръста като откуп за възстановяването на човечеството. Доколкото физическото тяло на Исус е било отдадено в ръцете на сатана, физическото спасение на света остава неосъществено. Исус напуска този земен свят, обещавайки да се върне и да завърши спасението, осъществено само духовно. (Месия 1.4). При това на земята още не е имало нито един човек, който би достигнал съвършенството и духовно , и физически и който би станал властелин на невидимия и на видимия свят и който би ги довел до хармония. В това се състои причината за това, че Христос не може да се върне само в духовно тяло. Както и при първото пришествие, Той трябва да се яви в облика на човек и да достигне духовно и физическо съвършенство. Затова, “прививайки” към себе си цялото човечество както духовно, така и физически, Той е длъжен да направлява хората по пътя на съвършенството в духа и плътта им към получаването на правото да господстват над невидимия и видимия свят.

Предполага се, че Исус ще възстанови Небесното царство на земята, ще стане Истински Родител на възстановеното човечество и Цар на Божието Царство. (Исая 9:6; лука 1:31-33). Обаче поради неверието на еврейския народ, Той не е могъл да осъществи тази Божия воля, а вместо това е бил принуден да отиде на кръста за това, а в последствие да се върне и обезателно да я изпълни. В съответствие с това при Второто пришествие Христос отново носи отговорността за създаването на Небесното царство на земята и за това да стане Истински Родител и цар на човечеството. В това се състои още една от причините за това, че Христос на Второто пришествие е длъжен да бъде роден на земята, както това е станало при Неговото първо пришествие.

Изкуплението на греховете е възможно само при земния живот (Творение 6:3.2), затова за изкуплението на нашите грехове Исус е длъжен да дойде на земята в плът. Спасението, което донася Исус чрез разпятието, е ограничено в духовното измерение. То не ни освобождава от първородния грях, който се предава чрез нашите физически тела и продължава да действа вътре в нас. Ето защо Христос е длъжен да се върне и да завърши спасението на човечеството, включвайки спасението на физическо ниво. Очевидно, че Христос не може да достигне това, обладавайки само духовно тяло. Той е длъжен да се яви и във физическо тяло, както при Своето първо пришествие.

По такъв начин ние достигаме до ясното разбиране на това, че завръщането на Христос няма да бъде духовно, а ще се осъществи физически, подобно на първото пришествие. Даже имайки пред вид хипотезата за това, че Христос ще се възвърне духовно, не трябва да изпитваме нодоумение при мисълта, че духът, съществуващ извън времето и пространството и достъпен само за възприемане чрез духовните сетива, може да възседне на материален облак. От друга страна, ако на Второто пришествие е съдено да стане чрез появяването на Христос в плът на облак, тогава възниква въпроса как Той ще се удържи във въздуха? И как ще се определи мястото на Неговото пребиваване до Неговото появяване? Възможно е някои хора да започнат да възразяват против такава постановка на въпроса, утвърждавайки, че за всемогъщият Бог няма нищо невъзможно. Още повече, Бог не може да игнорира установените от самия Него закони и принципи. Освен това, няма никаква необходимост от това Бог да осъществява Своето Провидение въпреки тези принципи: да принуди Христос, Който е длъжен да дойде в плът, като обикновен човек, да се намира в извън земното пространство, за да може след това да се яви на облаците. И така, разгледаните доводи убедително доказват, че Второто пришествие на Христос ще стане чрез Неговото раждане на земята.

2.3. Какво е значението на стиха, в който се говори за завръщането на Христос на облаци

Доколкото завръщането на Христос ще стане чрез Неговото раждане на земята, уместно е да се попита какво означават Библейските пророчества за пришествие на Господ на облаци. За да се отговори на този въпрос, е необходимо преди всичко да се разбере, какво представляват облаците сами по себе си. Следващите думи от Библията се явяват типични в това отношение: 
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е; Амин.”(Откр. 1:7”) 
От този стих е ясно, че всеки ще има възможността да види Христос, когато Той се завърне. След разпятието на Исус само светият Стефан, приел мъченическа смърт и няколко дълбоко вярващи, духовно отворени християни, са можали да видят Исус, седящ до дясната ръка на Бог. (Деяния 7:55). Ако на Исус е определено да дойде от Духовния свят като дух, то само тези вярващи, на които се е отворило духовното зрение, ще бъдат способни да Го видят, т.е. не всяко око ще види Христос, когато Той се върне. И така, Библейското пророчество за това, че всеки ще види Христос, може да се осъществи само ако Той се върне в плът. Доколкото физическото тяло не може да седи на облаци, натрапва се изводът, че облаците в този случай символизират нещо друго. В разглеждания откъс се говори също, че даже тези, които са пронизали Исус, ще видят Неговото завръщане. Известно ни е, че те са били римски войници, но в същност никой от тях няма да може да види завръщането на Господ, защото за това е необходимо те да възкръснат. Обаче в Библията е казано, че само дълбоко вярващите християни, участващи в първото възкресение, ще могат да възкръснат при появяването на Христос. Останалите духове ще бъдат възкресени само след хиляди години в Царството на Христос (Битие 20:4,5). За това думите “Тези, които са Го пронизали”, са метафорическа препратка за други хора, а не за римските войници. В действителност тези думи се отнасят за християните по времето на Второто пришествие, които твърдо ще се държат за своята вяра в това, че Исус ще се върне на облаци. Когато въпреки техните очаквания Исус се завърне на земята в плът, те няма да Го познаят и ще започнат да Го преследват. Ако думите: “Тези, които са Го пронизали” са метафора, тогава и облаците в този стих също имат символически смисъл.

Какво в действителност символизират облаците? Облаците се образуват в резултат на изпарението на водата от земята. В Библията водата често се отъждествява с падналите хора (Откр.17:15) От тук следва изводът, че облаците символизират преданите християни, чиито сърца пребивават на “Небесата”, а не на “Земята”, доколкото те са се възродили, оставяйки своето състояние на паднали хора. В Библията и в други писания думата “облак” се среща също за означаване на множества (Евреи 12:1) и в този смисъл тя понякога се използва и във всекидневната реч. По пътя на Моисей облачният стълб, който е водел израелтяните през деня, е представлявал Исус, бъдещия лидер на Израел, а през нощта е представлявал Светия Дух, на когото в бъдеще е било предназначено да казва пътя на Израел с огнено вдъхновение. Следователно, пришествието на Исус на облаци означава Неговото появяване сред новородените вярващи с цел да стане глава на християните – вторият Израел. Да си спомним, че когато попитали Исус за мястото на Неговото завръщане, Той отговаря: “Където е трупът, там ще се съберат и орлите” (Лука 17:37). Исус е подразбирал, че Той ще се появи там, където ще се съберат дълбоко вярващите. Главният смисъл на тези думи съвпада с Библейските пророчества за завръщането на Исус на облаци.

Метафоричният смисъл на облаците очевидно сочи, че по време на първото пришествие Исус символично е слязъл от Небесата на облаци. В Библията е казано: “Първият човек е от земята, пръстен. Вторият човек е от Небето.” (1 Коринтяни 15:47), а така също: “И никой не е възлязъл на Небето, освен тоя, който е слязъл от Небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на Небето” (Йоан 3:13) Макар че Исус се е родил на земята в плът, от гледна точка на провидението и на Неговото истинско значение, Той в действителност е дошъл от Небесата. В това се заключава дълбокия смисъл на пророчеството на Данаил, в което се предсказва, че Исус ще дойде на облаци. (Данаил 7:13)

2.4. Защо Исус е говорил че Господ ще дойде на облаци

Съществуват две причини, съгласно които Исус е предсказвал, че Господ ще се върне на облаци. На първо място, Той не е искал да допусне, заблужденията на антихристите да предизвикат смущение сред вярващите. Ако Той ясно би говорил за своето възвръщане чрез физическо рождение, да се избегне това би се оказало невъзможно. Доколкото Исус, произхождащ от скромно семейство, се е явил на хората като Месия, всеки човек, имащ определен уровен на духовността, независимо от социалния си произход, би могъл да се обяви за Господ на Второто пришествие и да въведе света в заблуждение. За щастие, болшинството християни са очаквали появяването на Христос на облаци, не свеждайки очи от небето и по такъв начин този безпорядък в значителна степен е бил избегнат. Сега, обаче , вече е дошло времето, когато истината за завръщането на Христос чрез Неговото раждане на земята може да бъде открита.

На второ място, обещавайки да се върне на облаци, Исус е искал да въодушеви християните по техния тежък път на вярата. Както и в другите примери, когато Исус е говорил парадоксални на пръв поглед неща, за да придаде мъжество на своите последователи и да способства за по-бързото осъществяване на Божията воля.

И така Исус казва: “Истина ви казвам, няма да успеете да обиколите градовете Израилеви, когато ще дойде Човешкият Син” (Мат. 10:23). Тези думи са пробудили в неговите ученици вяра в това, че Второто пришествие ще се осъществи в близко бъдеще. Когато Исус разказал на Петър за Неговата близка мъченическа смърт, той го попитал какво ще се случи с другите ученици на Исус, с Йоан. В отговор Исус казва:”Ако аз поискам той да пребъде докато дойда, на тебе какво ти е от това? Ти върви след мен” (Йон 21:22). Основавайки се на тези думи, учениците са очаквали, че Исус ще се върне още докато Йоан е жив. Исус е казал още” “Истина ви казвам, има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия син, идещ в царството Си. (Мат. 16:28) Подобни изказвания са вселявали в учениците на Исус надежда за Неговото скорошно завръщане. Тя е придавала смисъл и сили за тях и им е помагала да преодолеят преследванията от страна на юдеизма и на Римската империя. Въодушевени от несломима вяра във Второто пришествие, те са се изпълнили със Светия Дух (Деяния 2:1-4) и са основали ранната християнска църква, независимо от огромните трудности. И така, обещавайки да се върне скоро, Исус е искал да вдъхнови своите ученици и да им вдъхне мъжество, предвиждайки, че им предстои да носят тежък кръст. Поради тази причина Исус е предсказвал, че ще дойде на облаци в силата и славата на Бог и ще изпълни всичко със скоростта на мълнията.


РАЗДЕЛ 3

Къде ще се върне Христос

Ако на Христос е съдено да се върне чрез раждане на земята, Той, без съмнение ще се появи сред избрания от Бог народ в съответствие с Божието предопределение. Какво място е избрал Бог за завръщането на Христос и на кой народ е предназначено да Го приеме?

3.1. Ще се роди ли Христос сред еврейския народ

Много християни, основавайки се на стиховете в Библията мислят, че Христос отново ще дойде в еврейския народ “И чух числото на подпечатаните, 144000 от всичките племена на израилтяните “ (Откр. 7:4) “А когато ви гонят в тоя град, бягайте в другия, защото истина ви казвам, няма да обходите Израилевите градове, докле дойде Човешкият Син.”(Мат. 10:23) За същото се говори и на друго място (Мат. 16:28) Обаче буквалното тълкуване на тези стихове означава неправилно разбиране на Божието провидение.

Исус е разказал притчата за лозето (Мат. 21:33-43). 
"Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му.  И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му!39.И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха.  И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари? Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им.  Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи"? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му."
В тази притча владетелят на лозето представлява Бог, лозето – Божият труд, лозарите, на които е доверена работата, символизират израелския народ, слугите – това са пророците, синът на господаря на лозето е Исус, а другите лозари, които събират урожая, представляват някой народ, който е готов да приеме Христос на Второто пришествие и да изпълни волята на Бог. В тази притча Исус е искал да каже, че няма да се появи отново сред народ, който Го преследва. Бог ще отнеме от този народ мисията, която му е била поверена и ще я предаде на друг народ, способен плодотворно да я завърши при завръщането на Христос.

Защо тогава се създава впечатлението, че Библията свидетелствува за завръщането на Христос сред потомците на Израил? За да се отговори на този въпрос, преди всичко трябва да разберем значението на думата “Израил”. Думата “Израил” означава победител. Яков е заслужил това име, защото е удържал победа над ангела, с когото се е сражавал при рекя Явок. (Бит. 32:28). Яков е стъпил в бой с него, за да завоюва положението на Авел за създаване на субстанциално основание. Утвърждавайки се на това положение и правейки субстанциално приношение, Яков е положил основанието за Месия на семейно ниво. Неговите потомци, онаследили благодарение на това отговорността за Божието провидение, се наричат Израил, или избрания народ. По такъв начин, думата “Израил” означава Божи народ, който е възтържествувал благодарение на своето време. С други думи, тази дума не се отнася обезателно за всеки, който е произлязъл от рода на Яков. Така, Йоан Кръстител е казал на евреите: “И не мислете да думате, че Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама” (Мат. 3:9). Освен това, свети Павел е казал: “Защото не е юдеин оня, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в духа, а не в буквата;”(Римляни 2:28-29) и “.......защото не всички ония са Израил, които са от Израиля” (Римляни 9:6). В тези стихове се изразява порицание към тези евреи, които горделиво са се причислявали към избрания народ, основавайки се единствено на кръвното родство с Авраам, но в действителност не са живеели съгласно Божията воля.

По времето на изхода на потомците на Яков от Египет с Моисей на чело, тях е можело да ги нарекат “Израил”, но те са изгубили правото да носят това име, когато са въстанали против Бог в пустинята, затова, както Бог е определил, те са умрели в пустинята и само младото поколение влиза в Ханаан. Тези хора Бог (второто поколение) Бог е считал за Израил. В последствие 10 племена от Северното царство на Израил, въстанали против Бог, изгубват правото да бъдат избран народ и за това са били унищожени. От избрания народ остават само 2 племена от Южното царство, юдеи, които са продължавали да следват Божията воля. Именно сред тях в последствие се явява и Исус. Още повече, когато Исус бива разпънат поради неверието на евреите, последните напълно изгубват правото си да останат избран народ.

Какъв народ става избран след разпъването на Исус? Това са били християните, онаследили вярата на Авраам и взели върху себе си мисията, с която не са се справили неговите потомци. Свети Павел пише: “Но чрез тяхното отклонение дойде спасение на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост” (Римляни 11:11), свидетелствайки, че центърът на Божието провидение за възстановяване се премества от евреите към езичниците (Деяния 13:46). Следователно, избраният народ, на който е предстояло да положи основанието за Месия на Второто пришествие, не произхожда от рода на Авраам. Този избран народ се явяват тези, които са онаследили вярата на Авраам, т.е. християните.

3.2. Христос ще се върне в източна страна

Съгласно обяснението на Исус, дадено в притчата за лозето (Мат. 21:33-43), еврейският народ, разпънал Исус, подобно на лозарите, убили сина на своя хазаин, е изгубил своята провиденциална мисия. На каква страна е съдено да онаследи всичко, което е било направено от Бог и да събере плодовете на Неговия труд? В Библията има предположение, че тази страна се намира на Изток. 

В Откровението на свети Йоан Богослов е написано, че “в ръката на седящия на престола” е имало книга, “написана отвътре и отвън, запечатана със 7 печата”. Обаче никой не може нито на Небето, нито на Земята, нито под земята да отвори тази книга, защото не се е намерил достоен, поради което Йоан много плакал. Тогава се появява агнеца (Исус) и взима книгата от десницата на престола и започнал да сваля печатите й (Откр. 5:1-7; 6:1). Библията описва събития и знамения, произхождащи при това. Накрая, след като Той маха шестия печат, се случва следното съгласно описанието на Йоан: “И видях друг ангел да се издига от Изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангели....и каза: “Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат на челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, 144 000 подпечатани от всичките племена на Израилтяните” (Откр. 7:2-4). На тези избраници предстои да съпровождат Агнеца – Исус (Откр. 14:1).

И така, основавайки се на гореказаното, може да се предположи, че Христос ще се роди на Изток в страната на изгряващото слънце, там, където с печатите на живия Бог ще бъдат отбелязани 144 000 избраници. Тази страна ще онаследи труда на Бог и ще пожъне Неговите плодове в името на Второто пришествие на Месията. (Мат. 21:43). Коя от страните на Изтока е избрана да приеме Христос?

3.3. Източната страна е Корея

Както вече се каза, Христос няма да се върне сред потомците на Авраам, а ще дойде в страна, която е онаследила отговорността за неосъщественото от нея провидение за възстановяване и неговите плодове. Така също ние разбрахме, че това ще бъде една от страните на Изтока. От далечни времена за източни нации традиционно се считат Корея, Япония и Китай. Сред тях Япония в продължение на цялата си история се кланя на Богинята на слънцето Аматерасу-Омиками. В периода на Второто пришествие тя се явява фашистка страна, жестоко преследваща християнството в Корея (Подготовка за ІІ пришествие 4.3.3). Китай по време на Второто пришествие става огнище на комунизма. Следователно, тези 2 нации са принадлежали на страната на сатана. Остава само Корея, която се явява също източна страна, където ще се появи завърналият се Христос. Нека да изследваме от Принципна гледна точка различните причини, съгласно които Корея получава правото да приеме Господа на Второто пришествие, помнейки, че за това тя трябва да отговаря на определени критерии, за които ще говорим по-долу.

3.3.1. Национално условие за изкупление

За да отговаря на критериите на избрания народ, получил право да приеме Месията, Корея е длъжна да осъществи Промисъла на националното отделяне от сатана, основано на числото 40; така може да се достигне възстановяването на Ханаан на космическо ниво. Защо това условие на изкупление е дадено на корейския народ? Ако Христос се върне в Корея, то на корейския народ е съдено да стане Трети Израил. В епохата на Стария завет потомците на Авраам, които са следвали Божията воля и са се подлагали на притеснения в Египет, стават Първият Израил. Християните, които евреите са преследвали като еретици поради почитането на възкръсналия Исус, стават Вторият Израил, отговорни за втория етап от провидението за възстановяване. По време на Второто пришествие, Христос по всяка вероятност ще бъде по същия начин заклеймен като еретик от християните на своето време в съответствие с пророчеството за страданието и отхвърлянето, на което Той подобно на Ной, ще бъде обречен от съвременниците си (Лука 17:25, 26). В този случай Бог ще бъде принуден да напусне християните, преследващи Христа по същия начин, по който Той се е отказал от евреите, отхвърлили Исус (Мат. 7:23). Тогава корейският народ, който трябва да служи на Христос и да завърши третия етап на Божието провидение, ще стане Трети Израил.

Първият Израил е страдал 400 години в Египет, страната на сатана, осъществявайки промисъла за отделяне от сатана с числото 40 в основата. Това е било необходимо, за да започне пътя на възстановяване на Ханаан на национално ниво. За осъществяване на този промисъл Вторият Израил е бил длъжен да преодолее 400 години преследване в Римската империя, което е било необходимо за началото на световния път за възстановяване на Ханаан.

На третия Израил – корейският народ, се е наложило да премине през страдание под робството на нация, която е на страната на сатана в продължение на 40 години и по този начин той успява да осъществи промисъла за отделяне от сатана, необходим за началото на пътя за възстановяване на Ханаан на космическо ниво. Това са били 40 –те години, през които корейците, бидейки японска колония, са изпитвали невероятни страдания и лишения.

В 1895 г. японците убиват корейския крал. Това убийство е от най-ясните примери за престъпленията, които са извършени от японците на корейска земя. В 1905 г. е сключен отбранителния договор Улса, който налага на Корея статут на японски протекторат и става повод за нахлуването на Япония в Корея. Договорът са подписали Хирохуми Ито от японска страна и Уан Йон Ли, министър на просвещението и японофил, от корейска. Всички дипломатически права на Корея са прехвърлени на Министерството на чуждестранните работи на Япония. Тя учредява поста генерал-губернатор и назначава свои военни представители във всеки регион, за да обезпечи контрола над вътрешните работи на Корея. Япония лишава корейския народ от всякакви права в областта на политиката, дипломацията, икономиката. В 1910 г. тя окупирва Корея. Японците извършват зверски престъпления против корейския народ, хвърляйки в затворите и убивайки много патриоти, а също напълно лишавайки хората от тяхната свобода. Когато на 1 март 1919 г. се разгръща движение за независимост, те унищожават хиляди мирни жители на Корейския полуостров. След японското земетресение в Канто в 1923 г. японците безпочвено обвиняват в нищо непровинили се корейци, живеещи в Токио и зверски убиват много от тях.

В същото време множество корейци, не желаейки повече да търпят японския гнет, напускат своя плодороден край и бягат в пустинните степи на Манджурия в търсене на свобода. Там те понасят невероятни мъчения, посвещавайки се с душата и сърцето си на борбата за независимост на родината. Японските милитаристи са претърсвали село след село в търсене на тези предани корейци. В някои местности, те затваряли в къщите стари и млади и ги изгаряли живи. Япония не прекратява политиката на тирания чак до деня на своето сриване.

Повечето от корейците, които са били участници в движението за независимост, убитите на 1 март, както и тези, които са се борили в Манджурия, са били християни. Към края на своето колониално господство Япония засилва преследването на независимото християнство в Корея. Християните са заставяни да се покланят на шинтоистки светини, а тези, които не се подчинявали, са били хвърляни в затвори и убивани. Особено зверски репресии са прилагани към християните в навечерието на 15 август – денят на освобождаването на Корея. След капитулацията във втората световна война, подписана от японския император Хирохито, корейският народ най-после получава свобода.

И така, корейският народ преминава през 40 годишен път на страдания, започвайки с отбранителния договор Улса през 1905 г. и завършвайки с освобождаването на Корея през 1945 г. На него му се налага да понесе не по-малко мъчения, отколкото са били тези на първия Израил в Египет и на втория Израил в Римската империя. Начело на корейското движение за независимост както в родината, така и извън нея, стоят в основно християни; именно те са били подлагани на най-големите страдания в годините на японската тирания.

3.3.2. Линията на противопостваяне между Бог и сатана

В последните дни светът се разделя на два лагера: демократически и комунистически. Доколкото Бог дава на Адам благословия за господство над света, Той е бил принуден да допусне, че сатана, който се разпорежда с потомците на Адам за свои цели, ще построи свят не съгласно Принципа, в който Третата благословия ще бъде осъществена на страната на сатана. На Бог се налага да следва сатана по петите, опитвайки се да възстанови този свят и да го върне на Своя страна. Христос, който ще дойде отново, за да възстанови падналия свят до първоначалното му състояние, присъщо му при неговото сътворяване, несъмнено ще положи всички усилия за спасяване на комунистическия свят. При това страната, в която той ще се появи, ще играе главна роля в провидението. Най-драгото място за Сърцето на Бог се явява Корея – страната на Второто пришествие на Христос. В очите на сатана тя е най-омразното място. Тя е линията на фронта, където става борбата между Бог и сатана, място на стълкновение между комунистическите и демократичните сили. Такава линия на конфронтация, възникнала в името на осъществяване на провидението за възстановяване, се явява 38-ия паралел в Корея.

При стълкновението между Бог и сатана трябва да бъде принесена жертва като необходимо условие за определяне изхода на борбата. Такава жертва на национално ниво става корейският народ, на когото е било определено да се намира на предната линия на борбата в името на възстановяване на Небесата и Земята. Следователно, корейският народ е бил длъжен да бъде разделен, подобно на това – както Авраам е трябвало да раздели своите жертвоприношения. В това се крие причината за разделянето на Корея по линията на 38-ия паралел и възникването на нейната територия на две страни: тип Каин и тип Авел.

Тридесет и осмият паралел е линията на фронта, където се води борба между демокрацията и комунизма и едновременно с това е предната линия на борбата между Бог и сатана. Корейската война, избухнала на 38-ия паралел, не е била просто гражданска война, в резултат на която става териториално разделение. Това е било стълкновение на демократичния с комунистическия свят. Освен това, тя е схватка между Бог и сатана. Доколкото тази война има световно значение за завършване на провидението на възстановяване, за първи път в нея встъпват в конфликт въоръжените сили на държави, членки на Обединените Нации. Даже не разбирайки нейното провиденциално значение, те действат съгласно Божията воля, способствайки за освобождението на Корея.

От момента на грехопадението на прародителите на човечеството, започва разделението на Божия и сатанинска страна. Всичко се разделя, пораждайки живот и смърт, добро и зло, любов и омраза, радост и мъка, щастие и нещастие, между които не се прекратява конфликтът в продължение на цялата човешка история. Тези разделени страни сформирват два обособени свята, тип Авел и тип Каин, в резултат на което се образуват демократичния и комунистическия свят. Когато те встъпват в глобален конфликт един с друг, центърът на техните борби става Корейският полуостров. Религията, идеологията, политиката и икономиката – всичко идва в състояние на противоборство, предизвиквайки най-голямото объркване в корейското общество, преминало след това в стълкновение от световен мащаб. Причината се крие в това, че явленията, станали отначало в духовния свят, в последствие стават физическа реалност в Корея, страната, играеща централна роля в провидението на възстановяване. В последствие тези явления достигат световен размах. Настъпването на социалния и идеологически хаос е било явен признак за това, че стремително се приближава времето на ново световно устройство. Както веднъж казва Исус: “когато клоните започнат да стават меки и да пускат листя, то знаете, че лятото е близо” (Мат. 24:32).

Когато учениците питат Исус за мястото на Неговото завръщане, той казва: “Където е трупът, там ще се съберат и орлите” (Лука 17:37). В Корея, на предната линия на борбата между Бог и сатана, вечният живот и вечната смърт встъпват в схватка. Злите сили, символично представени като орли, ще се съберат на тази земя в търсене на духовно мъртви, но в същото време завърналият се Господ ще се яви на същата земя, за да намери хора, изпълнени с живот.

3.3.3. Обектът на Божието Сърце

За да станем обект на Божието Сърце, ние сме длъжни да минем по пътя на сълзите, кръвта и потта. От времето, когато хората са се оказали под властта на сатана и започват да се противопоставят на Бог, Неговото родителско Сърце се преизпълва със скръб за загубените Си деца. Бог непрестанно въздейства на падналия свят, за да спаси нещастното човечество. Още повече, стремейки се да излекува Своите непокорни деца, Бог отново и отново е принуден да принася като жертви на Своя враг – сатана, най-добрите и скъпи за Него хора. Даже Исус, Неговия единороден син, Той е бил принуден да изпрати на кръста. Такива мъчения на Бог се е налагало да изпитва всеки ден от момента на грехопадението на човека. Затова личността, семейството или нацията, които се борят със света на сатана в името на осъществяване на Божията воля, не могат да избегнат пътя на кръвта, потта и сълзите. Как могат преданите деца на Бог да вървят по лекия път в живота и да остават при това обекти на Сърцето на своя Небесен Баща, ако Той преживява дълбока скръб? Народът, достоен да приеме Месията, е длъжен да обладава синовна почтителност, за да стане обект на Божието Сърце. Ето защо на него му предстои да върви по пътя на кръвта, потта и сълзите.

И първият, и вторият Израил преминават по пътя на страданията. Такава съдба е била отредена и за корейския народ – третият Израил. Тяхната история, пълна с бедствия, е пътят, който е трябвало да премине избраният от Бог народ. На него му е съдено да следва този път, не знаейки за това, че в крайна сметка той ще завърши с велико благословение.

Народът, достоен да заеме положението на обект на Божието Сърце, трябва да въплъщава в себе си доброто. Корейският народ, имащ 4000 годишна история, нито един път не се е устремявал към територията на други народи и не ги е нападал. Даже в периода на Когурьо и на Сила, когато страната е преживявала разцвет във всички области на живота, тя е прибягвала към военна сила само с цел защита от завоевателите. Имайки пред вид този факт, че основната черта, присъща на природата на сатана се явява агресивното завладяване на властта, става очевидно, че корейският народ по право принадлежи на страната на Бог. Стратегията на Бог се заключава в това, да удържи победа след като на Неговата страна е извършено нападение. Така, независимо от това, че огромно количество пророци и светии са били принесени в жертва в историческото минало и даже Исус загива на кръста, отново и отново Бог удържа победа. Независимо, че агресорът по време на първата и втората световни войни е бил страната на сатана, в края на краищата побеждава страната на Бог. По подобен начин корейският народ се е оказвал в ръцете на чуждоземни завоеватели не един път, но истинското желание на Бог, водещ този народ по пътя на мъченията, е било да утвърди Корея на Своя страна и да обезпечи нейната окончателна победа.

Корейският народ е много религиозен по своята природа. Това вродено религиозно чувство винаги го е направлявало към това – да надмогва физическата реалност и да придобива по-дълбока ценност. Още от древни времена, когато корейската култура се е намирала на примитивно ниво на развитие, корейският народ е проявявал силен стремеж да се покланя на Бог. Корейците не са отдавали необходимото на религии, които суеверно са обожествявали природата или са се стремели към временно щастие на земния живот. Те винаги високо са ценили такива добродетели като вярност, синовна почтителност и целомъдрие. С това се обяснява тяхната любов към народните предания, запомнили тези добродетели като легендата за Чун-Хян и легендата за Щим-Чон.

3.3.4. Месиянски пророчества

В корейския народ много отдавна живее надеждата за идването на Месията, за когото се е говорело в ясните свидетелства на пророците. Първият Израил е вярвал в предсказанията на своите пророци (Малахия 4:2-5; Исая 60:1-22) за това, че Месията ще дойде като цар, ще построи царство и ще донесе спасение за израелтяните. Вторият Израел е могъл да издържи трънливия път на вярата благодарение на надеждата, че Христос ще се върне. Аналогично на това корейският народ – третият Израил, е вярвал в пророчества за справедливия цар, който ще се появи веднъж и ще образува славно и вечно царство на своята земя. Лелеейки тази надежда, той е намерил в себе си сили да преживее всички бедствия. Тази месианска идея, битуваща в корейския народ, намира своя израз в книгата на пророчествата “Чон кам-нок”, написана през 14 век, в началото на управлението на династията Ли.

Доколкото в това пророчество е било предсказано появяването на нов цар, управляващата класа се е опитвала да не говори за него. Японският колониален режим се е стараел да изкорени самата идея, изгаряйки книгата. След като християнството получава широко признание, тази месиянска идея се е смятала като суеверие. Но въпреки това тя продължава да живее до днешния ден, дълбоко вкоренила се в душата на корейския народ. Хората отдавна са се надявали на предсказаното в книгата “Чон кам-нок” пришествие на справедливия цар, наричан Чон До Рьон, което означава “този, който идва с истинското слово на Бог”. В действителност това корейско пророчество говори за Христос на Второто пришествие, който ще дойде в Корея. И така, още преди появяването на християнството в Корея, Бог чрез “Чон кам-нок” е изпратил откровение за прихода на Месията на тази земя. Сега учените потвърждават, че много откъси от тази книга на пророчествата съвпадат с предсказанията на Библията.

Освен това, вярващите от много религиозни групи в Корея получават откровение за това, че основателите на техните вярвания ще се върнат в Корея. Изследвайки развитието на културните сфери, ние узнаваме, че всички религии се движат към обединение, основа на което ще стане християнството (Есхаталогия 4.2.), затова в последните дни на християнството е отредено да стане религия, носеща отговорност да достигане целите на много религии в историята. То ще стане последната религия в човешката история. Христос на Второто пришествие, центърът на християнството, ще осъществи целите, към които са се стремели основателите на различни религиозни течения. Следователно, мисията на Христос е такава, че Той може да се смята за Второто пришествие на основателя на всяка религия. (Възкресение 2.4). Когато в потвърждение на откровението за Второто пришествие на основателите на различни религии, то се осъществи в Корея, тези хора няма да се явят като различни личности. Всички откровения ще се изпълнят с пришествието на един човек – Христос на Второто пришествие. Откровението за идващия Господар са получавали вярващите от различни религии: будистите са Го очаквали в облика на Матрея Буда; конфунцианците – като истински човек, а за последователите на религията на Чон-до-кьо, това е било завръщане на нейния основател Че Су-Ун. В книгата “Чом кам – нок” господарят е Чон До – Рьон. Още повече, всички те ще дойдат в лицето на Христос на Второто пришествие.

И накрая, ние ставаме свидетели на откровения и знамения, които получават духовно откритите вярващи, и те потвърждават, че Христос на Второто пришествие ще дойде в Корея. Такъв род откровения растат като гъби след дъжд. Обещанието на Бог “Ще излея от Своя дух на всяка плът” (Деяния 2:17) се сбъдва в корейския народ. Много вярващи встъпват в контакт с духове от различни нива на духовния свят, от невисоките му сфери до Рая и получават ясни откровения, че Господарят ще дойде в Корея. Обаче лидерите на съвременните християнски църкви още не са се пробудили от съня си. Бидейки духовно невежествени, те не обръщат внимание на тези явления. Подобни неща са ставали и по времето на Исус. Свещениците, равините и книжниците, които са били длъжни да бъдат първите, които да признаят раждането на Месията, поради своята духовна слепота, остават в пълно неведение. Вестта за раждането на Исус е била изявена на мъдреците от Изток и на пастирите. Исус казва: “Благодаря Ти, Отче, господи на Небето и на земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.” (Мат. 11:25). Исус не е можел да не скърби, виждайки духовното невежество на еврейското духовенство на това време; но от друга страна, Той е бил благодарен на Бог за милостта, с която Той е надарил чистите, необразовани вярващи, посвещавайки ги в Своето провидение. Сега, в епохата, която е съпоставима по идентичност на времето с това на Исус, корейското християнство преживява аналогично явление в по-сложен вид. На чистите и невинните, прости вярващи, Бог открива много небесни тайни, отнасящи се до последните дни. Обаче те предпочитат да скриват тези трохички истина, защото в случай на обнародване на тези знания от тях, те ще се сблъскват с преследвания за ерес. Между това, подобно на свещениците, равините и книжниците от времето на Исус, много представители на християнското духовенство се гордеят със своите познания за Библията и способността си да я тълкуват. Те се наслаждават на почитта от страна на своите последователи и чувстват удовлетворение от изпълнението на своите отговорности. И въпреки това, за велико огорчение на Бог, те остават напълно невежи относно провидението, което Той разгръща в последните дни.

3.3.5. Страната, събираща плодовете на всички цивилизации

Духовната и материалната цивилизации, сформирани на основата на религиите и науката в търсене на пътища за преодоляване на двата аспекта на човешкото невежество, трябва да се хармонизират. Само след това ние ще можем да разрешим фундаменталните проблеми на човешкия живот и да осъществим света на Божия идеал. (Есхатология 5.1). В света, заради който идва Христос, науката ще достигне небивали висоти. Това ще бъде общество с най-високо ниво на културата, когато всички цивилизации, развиващи се по вертикалния път на провиденциалната история, ще бъдат възстановени хоризонтално под ръководството на Месията. По такъв начин духовният и материалният аспект на цивилизациите, развиващи се благодарение на религиите и науката и достигащи разцвет по целия свят, ще се хармонизират в Корея, сплотени от всеобхватната нова истина. Тогава те ще принесат плодове в идеалния свят, който ще въплъти най-дълбокото желание на Бог.

Първо, в Корея ще бъдат събрани плодовете на всички континентални цивилизации. Античните континентални цивилизации на Египет и Месопотамия са завещали свои плодове на полуостровните цивилизации на Гърция, Рим и Иберия, а след това – на островната цивилизация на Англия. Тя предава своята култура на Съединените Щати, която е континентална цивилизация. След това този процес приема обратно направление, когато САЩ предават своята култура на Япония, островна цивилизация. Сега тези плодове ще бъдат събрани на корейската полуостровна цивилизация, където е отредено да се роди Христос.

Второ. Цивилизациите, зародили се по бреговете на реките и моретата, също трябва да завещаят своите плодове на тихоокеанската цивилизация, към която принадлежи и Корея. “Речните” цивилизации, възникнали по бреговете на Нил, Тигър и Ефрат, са предали своята култура на близката до тях Средиземноморска цивилизация: Гърция, Рим, Испания и Португалия, които от своя страна завещават плодовете на тази култура на цивилизациите на Атлантическия океан, в случая на Англия и САЩ. Всички тези плодове ще бъдат събрани в цивилизацията на Тихия океан, свързващ в едно Съединените Щати, Япония и Корея.

И накрая, цивилизациите, образувани в различните климатични зони, също ще принесат плодове в Корея. По същия начин в кръговрата на сезоните на годината всичко живо започва да живее и да се размножава пролетта, цъфти лятото, принася плодове есента и набира сили зимата. Цикълът от пролет, лято, есен и зима се повтаря не само година след година, но и ден след ден: утрото съответствува на пролетта, денят – на лятото, вечерта на есента, нощта – на зимата. По същия образец човешкият живот преминава през 4 фази: детство, юношество, зрелост и старост. Човешката история също се развива по примера на смяна на сезоните на годината, защото един от аспектите на Божия Принцип, положен в основата на Творението – това е привеждането в хармония на сезонния цикъл на живота.

Бог създава Адам и Ева през пролетното време на човешката история. В съответствие с това историята е трябвало да започне своя ход от умерената зона на Едемската цивилизация. След това, преминавайки в летния сезон, тя е трябвало да се премести в тропическата цивилизация, а есента – в цивилизацията на прохладната зона. Своята кулминация тя е трябвало да достигне в цивилизацията на хладната зона, съпоставима със зимния сезон. Обаче поради грехопадението, хората са деградирали и оскотели. Вместо да създадат цивилизацията на умерената зона, те преждевременно са населили тропическата зона като примитивни хора. В континенталната част на Африка те са образували тропическата цивилизация на Египет. Тази континентална цивилизация предава своята култура на полуостровите и островите, където се развива цивилизацията на прохладната зона, плодовете на които са били събрани в цивилизациите на хладната зона на Съветския Съюз.

Сега, с разцвета на новата ера, трябва да се образува цивилизацията на умерената зона на Новия Едем, където всички цивилизации ще съберат своите плодове. Това трябва да стане в Корея.


РАЗДЕЛ 4

Времето на Исус и нашите дни от гледна точка на провиденциалната идентичност на времето

Периодът на Второто пришествие и времето на Исус образуват провиденциалната идентичност на времето. Ситуацията, в която се намира съвременното християнство е подобна на тази, която се е създала в юдаизма по времето на Исус. Нека да изследваме някои от тези паралели.

Подобно на юдаизма по времето на Исус, съвременното християнство много твърдо се придържа към установената власт и церемониите, но то вътрешно се разрушава. По времето на Исус много свещеници и книжници стават роби на формална обредност в ущърб на своя духовен живот и вярващите юдеи, стремящи се да утолят духовната си жажда, искрено се втурват към Исус, когото обвиняват в ерес. Аналогично на това много свещеници и представители на висшето духовенство на съвременното духовенство се намират в плен на собствените си власт и авторитет и обременени от ритуалите, а в същото време душите им ден след ден се потапят в тъмнина. Затова дълбоко вярващите християни блуждаят изгубени в търсене на истинския път и новите водачи, за да напуснат духовната пустиня и да получат вътрешна светлина.

Подобно на висшето юдейско свещеничество, по времето на Исус, християнското духовенство по-скоро ще стане преследващо Исуса на Второто пришествие. Исус е дошъл, за да започне нова ера, която би въплътила истините на Стария завет, провъзгласена от пророците. Той не се е ограничавал с повтаряне на думите на Стария завет, а е провъзгласявал ново слово на истината, съответстващо на новата епоха. Еврейските свещеници и книжници оспорвали думите и делата на Исус, основавайки се на своето тясно разбиране за писанията на СТАРИЯ ЗАВЕТ. Тяхното грешно осъждане довежда до тава, че те отправят Исус на кръста.

Целта на Христос на Второто пришествие също се състои в това, да създава “ново небе и нова земя” (Откр.21:1-4) на провиденциалното основание на духовното спасение, заложено от християнството в епохата на Новия завет. Завърналият се Исус не просто ще повтори думите на Новия завет, произнесени 2000 г- преди това, но обезателно ще даде ново слово за истината, необходимо за създаването на новите небе и земя. Обаче тези християни, чиито мисли са приковани към буквата на Новия завет, ще започнат да критикуват думите и делата на Христос, основавайки се на тясното разбиране на писанията. Следователно, може да се очаква, че те ще заклеймят Господа като еретик и ще Го преследват. Ето защо Исус е предсказвал, че при Второто пришествие, Христос предстои много да пострада и да бъде отхвърлен от този род. (Лука 17:25).

Получавайки откровение за Христос на Второто пришествие или слушайки неговите думи, хората ще откликнат на тях по същия начин, както и евреите по времето на Исус. Бог не е доверил вестта за раждането на Исус на свещениците и книжниците, а дава откровение за това на мъдреците – езичници и на чистите по душа пастири. Така се случва също когато например, бащата поради невежеството на своите собствени деца е принуден да се съветва с доведения син. По подобен начин, не е изключена възможността Бог да даде откровение за завръщането на Христос отначало на прости вярващи и иноверци, към които християните се отнасят с пренебрежение, или на тези невярващи хора, у които гласът на съвестта е силен. Напълно е възможно, само след известно време, тази новост да достигне до лидерите на християнското духовенство, които неразумно се държат за своята традиционна вяра. По времето на Исус евангелието е било прието с готовност не от първосвещениците и висшето духовенство, които са считали себе си за избрани, а от простолюдието и друговерците. При завръщането на Христос простите християни и хора от други вярвания ще приемат Неговите слова преди лидерите на християнството, които считат себе си За Божии избраници. В това се състои смисълът на притчата на Исус за свадбения пир. В нея се говори с прискърбие, че в свадбения пир ще вземат участие не тези, които са били поканени, а тези, които са намерени на улицата, защото “поканените не са били достойни” (Мат. 22:8-10).

Както в дните на Исус, така и по време на Второто пришествие, много предани вярващи, стъпили на пътя на вярата с надежда да влязат в Божието царство, в действителност могат да се окажат в ада. По времето на Исус свещениците и книжниците, натоварени с мисията да направляват избрания народ на Бога, са били длъжни да бъдат първите, които да признаят пришествието на Месията и да поведат след себе си еврейския народ за среща с Него. Затова Исус, надявайки се, че те ще се справят с тази мисия, отива в храма и започва да ги учи на евангелието преди всички останали. Обаче когато те не Го приемат, Исус няма друг избор и се отправя да броди по бреговете на Галилейското море и да търси ученици сред рибарите. Той е бил принуден да служи на отрепките на обществото и да живее сред грешници, лихвари и проститутки. В края на краищата преследването от страна на свещениците и книжниците приема такъв сериозен размер, че Исус е бил принуден да приеме смъртта на кръста. Тези хора убиват Исус, вярвайки в праведността на деянието си, доколкото са Го смятали за опасен еретик и богохулник, който следва да бъде унищожен. Впоследствие те отново са пристъпили към своите църковни задължения и до края на дните си са чели Свещеното Писание, плащали десятъка си и са принасяли жертви в храма, убедени, че вървят по пътя, водещ към Небесното Царство. Вместо това, след отиването си в духовния свят, те неочаквано разбират, че се намират в ада. За нещастие, пътят, който те сами са избрали с надеждата да попаднат в Небесното царство, ги е довел в ада.

Осъзнавайки, че подобни събития могат да станат в последните дни, всеки от нас е длъжен с цялата си сериозност да погледне в себе си. Много християни сега се отправят по пътя, който, по тяхното убеждение, ще ги доведе на Небесата. Обаче, ако направят невярна крачка, този път може да ги отведе в ада. Затова Исус не веднъж казва, че в последните дни ще се откаже от много предани вярващи, даже от тези от тях, чието посвещение е така велико, че те са способни да изгонват бесове и да вършат чудеса от Негово име” “Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен, вършещи беззаконие” (Мат. 7:23).

В действителност никой не се сблъсква с по-рискована ситуация, отколкото вярващите, живеещи в преходния период на историята, какъвто се явява нашата съвременност. Колкото и дълбока вяра да са проявявали в своя живот, ако те, подобно на еврейските лидери от времето на Исус, предприемат погрешни стъпки, отвръщайки се от завърналия се Христос, всичките им усилия ще се окажат напразни. Затова Данаил казва: “Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.” (Дан. 12:10).

РАЗДЕЛ 5

Причината за появяването на многото езици и необходимостта от тяхното обединение

Ако хората не бяха съгрешили и паднали, а достигнали до съвършенство, те биха образували световно семейство, напомнящо човешкото тяло, всички части на което са взаимосвързани едни с други и с Бог – тяхната глава. Всички те биха говорили на един и същи език и никога не би възникнало такова множество от чужди едно на друго наречия. Причината за възникването на различните езици, препятстващи свободното общуване между хората се заключава в това, че веднага след като вертикалните отношения на хората с Бог са били нарушени поради грехопадението, хоризонталната връзка между хората също е скъсана. Тогава човечеството се разделя и разсейва по различните географски територии и образува различни нации.

В Библията ние също намирме думи, които осветляват възникването на езиковото разбъркване. В повествованието за Вавилонската кула четем, че потомците на Ной са говорили на един и същ език. Веднъж потомците на втория син на Ной – Хам, съгрешил пред Бог, започнали да строят Вавилонската кула, изпълнявайки с това волята на сатана. Когато потомците на Сим и на Яфет, стоящи на страната на Бога, започнали да им помагат, Бог довежда езиците им в таково объркване, че те повече не можели да общуват един с друг, за да осъществят волята на сатана.(Бит. 11:7).

Бидейки деца на едни и същи родители, ние всички изпитваме чувства на радост, на гняв, на печал или удовлетворение. Обаче ние не можем да споделим най-дълбоките си преживявания един с друг, защото говорим на различни езици. Нима това не се явява като едно то най-големите нещастия на човечеството? За да се построи идеален свят с едно световно семейство, в което Господът на Второто пришествие ще бъде почитан като Истински Родител, всички езици трябва да се обединят. Смесването на езиците е станало в резултат на това, че хората са последвали волята на сатана и са започнали да въздигат Вавилонската кула. В съответствие с Принципа на възстановяване чрез изкупление, обединението на всички езици ще стане тогава, когато хората вземат участие в построяването на Божията “кула” и прославят Божията воля.

Кой език ще послужи за основа на обединението на всички останали езици? Отговорът на този въпрос е ясен. Децата трябва да научат езика на родителите си. Ако Христос в действителност се завърне в Корея, той несъмнено ще говори на корейски език, който трябва да стане роден език за всички хора. В края на краищата, цялото човечество ще говори на този език. Ползвайки се с един език, то ще стане един народ и ще образува една световна страна под управлението на Бог.


Предни глави на книгата:

Същността на Христос, Новорождението, Святия Дух и Триединството
Принципи на възстановяването: Въведение в принципите по които Бог работи за спасението
Централни Библейски личности
Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение
Как Мойсей подготвя пътя модел за Исус в Божията работа за спасение
Причини за повтаряемостта и цикличността в историята - как Бог работи
Как реформациите и прогреса подготвят човечеството за завръщнето на Месията

No comments:

Post a Comment